New York Times | 2023-12-15 | 21:05:25

Как се научих да харча пари за любов

Това есе е част от план Modern Love за пресечната точка на парите и взаимоотношенията.

Не съм израснал в сантиментално домакинство. Родителите ми бяха повече бизнес сътрудници, в сравнение с любовници, погълнати от ежедневната работа на нашето фамилно бодега. Никога не са се докосвали нежно, в никакъв случай не са казвали „ Обичам те “. Татко не наричаше мама „ скъпа “. По-скоро той я назова „ Хани-умма “ или „ мама на Хан “, употребявайки моето корейско име. Мама се обръщаше към него по същия метод с този на по-големия ми брат.

Докато родителите на моите другари излизаха на изискани вечери за годишнина, единствените ястия, които родителите ми споделяха, бяха изядени прави пред ангажиран касов уред. Всички дарове, които откриха време или сила да купят, бяха практични, като мъжките пуловери „ купи три, получи един гратис “, които мама получи от Sears, или напряко странни, като преференциалния ретро шал от лисича кожа (с прикрепена глава), който Татко, вечно безсмисленият простак, евентуално неправилно признат за гетсбийски изискан.

И въпреки всичко родителите ми бяха сантиментални в миналото.

Когато бях доста дребен, зървах доказателства. Например те се къпаха дружно! И водете борби с гъделичкане. Веднъж даже открих употребен (ew) презерватив в кофата за отпадък на спалнята им, който баща, потиснат от смях, се опита да съобщи като лекарство за своето „ гочу “ или „ люта чушка “.

Тези сантиментални лудории стопираха незабавно щом бизнесът с бодега стартира съществено. Родителите ми се впуснаха в години на херкулесови пътувания до работното място и тежък труд, всичко това за аз и брат ми да приключим колежа. Не е пресилено да се каже, че те в никакъв случай не са си взели нито един ваканционен ден, още по-малко това, което през днешния ден бихме нарекли „ вечер за среща “. На Коледа и рождения ми ден те постоянно ми даваха сурови пари и ми споделяха да отида да купя нещо, прекомерно изтощени, с цел да измислят подарък сами.

В резултат на това, израснах, без да разбирам какво съставляват сантименталните жестове. Не оценявах смисъла на приятна вечеря или неочакван подарък. Не бях добър и в нещата, които не костваха пари, като катарзиса на изложение на страсти (които държах най-вече бутилирани, пробиотично ферментиращи), или простите одобрявания на физическото допиране и комплиментите (и двете направиха настръхнах).

Не е изненадващо, че всичките ми ранни сантиментални връзки се провалиха. Не че не се интересувах от романтика. (Бях, надълбоко и в общи линии непрестанно.) Просто бях неприятен в това.

След това срещнах Ники. Бяхме в M.F.A. стратегия по художествена литература в колежа Емерсън и бързо стават другари, а по-късно и любовници. Пестех спестявания, преди малко бях напуснал работа. Тя работеше във финансите за елементарно удвояване на предходната ми заплата.

В тези дни смятах, че е неуместно да разходвам непотребни пари, с цел да хапвам в хубави заведения за хранене: Храната си е храна. Не разбирах за какво сантименталните бягства костват толкоз доста или за какво въпреки всичко бихме желали да „ бягстваме “: Стаята си е стая.

Но Ники беше безсърдечен. Като образец, тя ме прекара през сантиментален подготвителен лагер. Тя освен имаше време и воля, само че и твърди финансови запаси: пари, с цел да заплаща нощувките ни, пари за филмите ни, пари за пътуванията ни. Като нейно гладуващо гадже актьор, бих се почувствал отговорен, защото тя сама влага във връзката ни. Но в никакъв случай не й пукаше.

Веднъж тя ми купи жаба за 35 $. Беше дребна сребърна дрънкулка с размерите на гумено мече. Носеше дребна златна корона и се доставяше в красива дребна кибритена кутийка с надпис „ ТИ СИ МОЯТ ПРИНЦ “. В този миг имах добре платена работа, само че част от мен към момента рефлексивно се заблуждаваше от концепцията да заплащам толкоз доста за нещо толкоз малко и всъщност неефикасно. Но аз го вардя до ден сегашен точно тъй като няма друга цел с изключение на да служи като маркер, портативна нелепост. Това ми припомня, че за Ники любовта струваше 35 $.

С подканата на Ники се научих да споделям „ Обичам те “ всеки ден. Настръхването ми беше сменено от пряк P.D.A. Изразих страстите си, посредством устата си и всичко останало, и открих, че върша неща, които в никакъв случай не съм предполагал, че ще върша: ходех на вечери на свещи, агонизирах за дарове за рожден ден, планирах ваканции, купувах верните обувки, с цел да танцувам. Ядохме, пътувахме и даде дарове. Безумията се умножиха по нашите лавици. Вярно е, че в следствие имах по-малко пари в банката, само че знаех, че в никакъв случай не съм имал повече обич. Освен това знаех, че желая да се оженя. Тя също знаеше.

На едната ни годишнина като двойка, Ники беше безапелационна да отидем в прекрасен суши ресторант, с цел да проведем това, което тя назова първото ни „ държавно на нашия Съюз. ” Хората през влюбените столетия са носили най-хубавите си облекла на най-великолепните си празници и тази нощ не беше по-различна. Облякохме хубавите си облекла и поръчахме скъпо саке и риба, като че ли с цел да подчертаем значимостта на събитието. Това беше вечерта, в която казахме на глас, че желаеме да сме дружно до края на живота си. След това платихме чека и оставихме огромен бакшиш.

Сега не всичко беше розово. Родителите ми не ни одобряваха. Те не участваха на сватбата ни и ме затвориха за десетилетие, може би ядосани, че годините им на всеотдайност доведоха единствено до това да се оженя за некорейско момиче. Не това, за което се бяха пазарили.

Нашата обич нямаше толкоз смисъл за тях, че можеха да я обяснят единствено като финансов скрит план. Родителите ми се опасяваха, че Ники е в нашата връзка единствено с цел да източи парите ми. Не оказа помощ, когато двамата с Ники напуснахме работата си, с цел да станем, въздъхнах, писатели.

Пропускане на кътсцената до доста години по-късно. Един ден всичко се обърна. Може би тъй като родителите ми бяха изправени пред идната си смъртност, само че внезапно започнаха да ни одобряват. Мисля, че нашият триумф (и шумът, който получи в корейските наставнически клюки) имаше нещо общо с това. Ники се майтапи, че са й били нужни единствено два бестселъра номер 1 на New York Times и кино акомодации, с цел да я извадят най-сетне от листата си за гледане на сантиментални измамници. Нещата се усъвършенстваха, когато личният ми разказ също дебютира добре. Сякаш като доказахме, че можем да плащаме сметките, ние доказахме любовта си.

Говоря доста за родителите си, тъй като те в последна сметка още веднъж откриха романтика, късно в живота, и от време на време се чудя дали връзката ми с Ники не ги е въодушевила малко. След години носене на дупки в линолеума на бодега, мама и баща се пенсионираха и познайте какво? Те започнаха да харчат парите, които бяха заключили. Купиха си нови облекла. Заложен във Вегас. Отидох на круиз с „ необикновен бар с паста “. Имах изискана вечеря, самичък, за първи път от десетилетия. Те не се притесняваха за цената. Знаеха, че не им остава доста време и се оказа, че към момента се харесват.

Мама купи на баща първокласна шапка за разносвач на вестници, с която да пътува. Малка численост от туид, изцяло друга от шапките, които баща нормално носеше: каквато и да е евтина пластмасова шапка на водач на камион, която не можеха да продадат в магазина. Тя го накара да носи разносчика на вестниците и сподели на всички, че това го кара да наподобява сладостен. Това мощно го смути. Но можеше да се каже, че го обичаше. Разбрах какво прави мама. Тя подлагаше баща на собствен личен сантиментален подготвителен лагер.

Радвам се, че се похарчиха за връзката си, тъй като се оказа, че ракът ще отнеме баща единствено година по-късно. По време на последните му седмици от грижите в приюта мама му купуваше нови сладки тениски като че ли през ден. Ники също ускори нещата, като шумно атакува двамата ми родители с „ Обичам те “, което те се научиха да отвръщат незабавно. Мама отиде по-далеч, като ни подреди да целунем челото на баща. Все нови неща, толкоз късно в живота.

След като баща умря, мама продаде къщата им и раздаде всичко в нея за няколко седмици. Това не е ли показателно? Че без обич материалният свят престава да има доста значение?

С нейната огромна романтика завърши, мамо в този момент харчи останалите си спестявания за нас, фамилията. Тя упорства да ми дава пари за бензин и да ми купува корейски хранителни артикули. Когато настоявам, че съм изцяло самостоятелен възрастен мъж, тя споделя, че съм още бебе и че би трябвало да млъкна.

Когато мама почине, тя ще остави след себе си нулев баланс: нулеви спестявания, нулев дълг. Харесва ми. Това значи, че е похарчила всяка стотинка за обич.

Тя постоянно сънува баща. В тях баща не се носи измежду скучни облаци в някаква спартанска бяла тога. Той носи изтънчен костюм в красива мраморна зала (мама харесва мрамор), където храната е невероятна. Той е припрян: Какъв е твоят ETA, скъпа?

Скоро, споделя мама.

Шапката на баща виси в дрешника ми, жабешкият принц на Ники ме гледа от лавицата. Прекрасни дребни напомняния. Научих, че романтиката не е просто нещо, за което да харчите пари. Това е нещото, за което би трябвало да харчите пари, тъй като това е най-важното на първо място. Останалото в последна сметка е единствено разход.